Напред към съдържание

Скот Скофийлд

В памет на Скот Скофийлд (18/05/1990 – 01/11/2010)

В памет на един прекрасен син, брат, внук, племенник, братовчед и специален приятел на мнозина. Вдъхновение за всички, които го познаваха, винаги обичан, никога не забравян.

Пиша ти в рая, не съм сигурен откъде да започна,
Изцапаните със сълзи думи, които ти изпращам, са от разбитото ми сърце,
Ти научи света на истинска доброта и винаги беше до мен,
ти научи света на щастие и че смехът беше ключът,
Писмото ми е твърде кратко, боря се, това е истината
светът изглежда толкова болезнен и празен без теб,
Запечатвам това писмо с целувка и го изпращам,
тогава изведнъж чувам гласа ти, ето думите, които искаш да кажеш,

Любими мои, чувал съм ви, преди писалката ви да започне да пише,
душата ми е с теб всеки ден и през мрака на нощта, 
Въпреки че съм на небето, това не означава, че ме няма,
Огледайте се и вижте, че духът ми все още живее.
Когато звездите блестят през нощта, сърцето ми е това, което виждаш
и когато сънуваш нежни сънища сърцето ти е тук с мен,
Не се притеснявай, ако сърцето ти е наранено, с моята помощ болката ще облекчи,
не се притеснявай, ако имаш нужда да плачеш, ще ти помогна да изсушиш сълзите ти,
Моля, отпразнувайте живота, който споделихме, към спомените ви принадлежа,
и говоря за добрите времена, това кара душата ми да гори силно,
Ако засега не вярвате, аз ще ви пазя от зло,
до деня, в който се срещнем отново и те взема в прегръдките си...

Рейчъл Лавдей, април 2010 г